Мога сам: Първи стъпки съм самостоятелността

Детето расте като си играе. Игрите му носят не само удоволствие, забавление, движение ... Те му дават спокойствие и и сигурност.
Някои деца сякаш потъват в играта. Толкова са вглъбени и увечени, че забравят за света наоколо и не се вълнуват от това дали родителите им са на близо.
Други, оставени сами дори за кратко време, изпитват силна тревожност. Самотата засилва страховете им.
Това е напълно естествено,  разказва  детският психолог Наталия Богданова.

Момченце, изсипва кубчета. Снимка: Shutterstock

След 2-годишна възраст детето започва да се развива като самостоятелна личност , но едва прави първи стъпки в тази посока. Затова този процес често е съпроводен с липса на самочувствие и то се опитва да „монополизира“ вашето внимание. 
Затова в тази възраст, оставено само, то не може да се концентрира върху играта - нуждае се да провери дали мама или татко са на една ръка разстояние.

Затова мъникът непрекъснато ви моли да играете заедно: той се чувства сигурен, само когато родителите са с него.
Разбира се, след известно време той ще стане независим, но на този етап се нуждае от тяхната помощ. Той се нуждае от подкрепа, за да се научи да се справя самостоятелно, независимо дали става въпрос да построи кула с кубчета или да приготви „вечеря“ за куклите.

Самостоятелна личност

Момиченца играят на куклен театър.  Снимка: Shutterstock

Между 2 и 4-годишна възраст детето постепенно започва да разбира, че е отделна личност. То се научава да реагира на името си, когато го повикате. Периодът е пълен с предизвикателства.
Понякога хлапето не желае да се отдели дори за минута, понякога се отдалечава, изпробвайки собствените си граници в самостоятелното поведение.
То може да стане тревожно заради собствените си противоречиви желания. От една страна е желанието да бъде самостоятелно, от друга е страхът от самота, който се засилва от време на време. Хлапето се чувства все още несигурно и се нуждае повече от обикновено вашето внимание.
Като отказва да играе само, то сякаш казва: „Мамо, татко, все още не съм съвсем сигурен в себе си.“
Или може да чувства, че не му обръщате достатъчно внимание.
Важно е да се опитате да разберете какво му пречи и да му помогнете да преодолее тези трудности.

Когато играе само, детето влиза в роля - представя себе си като някой друг, понякога дори „играе“ няколко персонажа и говори от тяхно име.
Това е важно за развитието.
Не се намесвайте. Оставете го да играе тези ролеви игри.
Ако сте постоянен участник, пречите на процеса.

Опознаване на личните граници

Когато детето постоянно ви моли да играете с него, не се чувствайте задължени да реагирате веднага!
Ако наистина сте заети или просто искате да си починете, можете спокойно и твърдо да кажете: „В момента съм зает и не мога да ти помогна. Определено ще играя с теб, когато свърша работата си.“
Не сте лош родител, като отказвате незабавно да изпълните молбата на детето си. Просто му показвате, че имате собствени нужди и имате право да очаквате от негова страна търпение и разбиране. Дори ако едно малко дете все още не е в състояние да се справи без ваша помощ, то не може да бъде постоянно зависимо от другите и от тяхното присъствие. 

Целият свят

Момче играе с влакче. Снимка: Shutterstock

За да помогнете на детето си да се научи да играе самостоятелно, предлагайте различни игри.

До 2-3-годишна възраст то трябва да има голямо разнообразие от играчки: коли, животни, кукли и всичко, което върви с тях.
На тази възраст не ограничавайте избора му на играчки, като купувате на момчетата само електроника, а на момичетата само кукли и плюшени играчки.
Такива изкуствени ограничения ограничават играта им.

Купете палатка за игра, където децата могат да се скрият, когато сте наблизо. Ще се чувстват комфортно в такова малко, уютно пространство.

Насърчете ги да канят гости и да организират чаено парти.
Поискайте разрешението им, преди да се отбиете.
Това е добър начин да ги накарате да се чувстват защитени от неочаквани натрапници. Този подход ще разкрие и друг приятен аспект на самотата: способността да управлява времето и пространството си, както намери за добре.
Детето прави първите си стъпки в света на логическите понятия: помислете за конструктори и пъзели.
И не забравяйте за книжките с картинки, които вашето мъниче ще разглежда само... след като ги е прочело с вас!

Полезни съвети

Детето има нужда от вас, за да се научи да играе самостоятелно.

Насърчавайте го. Наблюдавайте го от разстояние и когато забележите, че е успяло в нещо, обърнете внимание. Похвалете го, че е построило нещо или е сглобило правилно пъзел.
За да се съгласи да играе само, детето трябва да е достатъчно уверено. То трябва да чува, че се справя добре и правилно.
Понякога, когато остане само, не знае какво да прави. Чувства се претоварено от купчината играчки и му е трудно да избере.
Без да настоявате за конкретна игра, помогнете му да избере дейност, като задавате въпроси по игрив начин.

Стойте наблизо. Не сядайте точно до него, но и не се отдалечавайте твърде много, и говорете с него, докато работите. Гласът ви ще запълни празнотата, която го плаши.

Проявете интерес към играта му. За да му помогнете да направи избор, трябва да сте уверени, че има нужните играчки и разбирате предпочитанията му. 

Мона Василева